Повечето пациенти са ми задавали този въпрос. Предполагам и Вие на своя стоматолог. Някои от вас  са чули, че амалгамата е по-добра - но как е възможно това, след като фотополимерa е по-нова и по-добра технология? На всичко отгоре фотополимерните пломби са по-скъпи и изглеждат по-добре.
          Най-голямото предимство на амалгамата е, че при поставяне в зъба, наличието на влага(слюнка,кръв)не оказва значително влияние на крайния резултат-амалгамата образува корозионни продукти, които запечатват образувалия се процеп. Това е причината пломбите от училище все още да стоят в устите на някои от нас. Документирани са случаи на амалгамени обтурации на по 60 години. Друго предимство е, че след поставяне в зъба амалгамата не се свива.                 
              Алалгамата не се свързва химически с твърдите зъбни тъкани, а това означава, че за да се задържи зъбa трябва да бъде изрязан по определен начин-създава се ретенционна форма при което се отнемат абсолютно здрави зъбни тъкани. Поради същата причина големи амалгамени възстановявания създават механичнно напрежение в зъба - действат като клин. Това води до фрактури в зъбната коронка. Амалгамите поставени близо до зъбната шийка предизвикват тъмно оцветяване на венеца, поради металните окиси които отдалят.
             Какво може да се каже за съвременните композитни материали или както са по известни  -фотополимери? На първомясто най-голямата разлика и съответно най-голямото предимство в сравнение с амалгамата е, че фотополимера  "залепва", както за емайла така и за дентина. Връзката между тях се нарича адхезивна, това е най-силната връзка в съвременната стоматология. На нея се разчита при циментирането на фасети и порцеланови корони. Благодарение на адхезията не се налага излишно изпиляване на зъба - почистването на кариеса е напълно достатъчно. Силно разрушени зъби с изтънени и отслабени стени в значителна степен могат да бъдат заздравени и подсилени след правилно изграждане с фотополимер. Що се отнася до здравината на композитите тя е напълно достатъчна, модулът им на еластичност е близък до този на твърдите зъбни тъкани и се изтриват малко по-бавно от естественият емайл.
             Какви са  недостатъците на фотополимерите и откъде идват проблемите при тях? На първо място свиването на композитите по време на втърдяването им.При поставяне на малки порции, които се втърдяват поотделно този недостатък може да бъде преодолян.
             Втората причина е наличието на влага по обработваната повърхност. При малко количество слюнка или кръв фотополимера не залепва, получава се процеп(обикновенно близо до венеца), където със сигурност започва кариес. Пациентът разбира за прооблема 3-4 години по-късно, когато се появят болки или възстановяването падне.  За да бъде изпълнено правилно едно фотополимерно възстановяване зъба, който се лекува трябва да бъде изолиран с кофердам(латексово платно, което се нанизва на зъбите). Тогава може да се гарантира абсолютна сухота по време на работа -всеки един производител на композитен материал в упътването за употреба е посочил, като задължетелно изолирането на зъба по този начин.
             В заключение фотополимерът е по-качествен, по-естетичен и по-надежден материал, но е препоръчително да бъде поставен след изолация с кофердам.                   


Един случай на спукан от голяма амалгама зъб: 

             Какво може да се открие под относително добре изглеждаща пломба направена без кофердам:

                При този зъб основният проблем не беше под падналата амалгама,следи от която виждате,а под фотополимерната пломба:

         Ето как изглеждат зъби изолирани с кофердам: